Дело C-230/03: Sedef, Заключение от 6 септември 2005 г.

1. Следва ли третата алинея на член 6 и член 6 от Решение № 1/80 от 19 септември 1980 г. на Съвета по асоцииране, създаден с договора за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, да се тълкуват в смисъл, че турски работник, който е бил законно нает от различни работодатели в морския транспорт като част от надлежно регистрираната работна сила на държава членка за повече от 15 години от 1977 г. насам, без да е необходимо разрешително за работа и който е изпълнил изискванията на първата алинея на член 6 от Решение № 1/80 през този период, има право на разрешение за пребиваване, когато – наред с различни прекъсвания поради болест и недоброволна безработица, надлежно удостоверена от компетентния орган – неговата заетост в морския транспорт е била прекъсвана между отделните трудови правоотношения на 17 пъти за периоди между 1 и 70 дни (общо около 13 месеца) и, по собствено признание, турският работник е прекарал по-дългите прекъсвания със семейството си в Турция, без тогава да е удостоверена недоброволна безработица

Зависи ли отговорът от това дали такива прекъсвания са типични за съответната професия (в случая – типични за морския транспорт)?

2. Обусловено ли е правото на разрешение за пребиваване по третата алинея на член 6 от Решение № 1/80 от предварително изпълнение на изискванията на втората алинея на член 6 от Решение № 1/80

Зависи ли отговорът от това дали смяната на работодател преди изтичането на три години е типична за съответната професия (в случая – типична за морския транспорт)?