Дело C-221/88: CECA/Busseni, Съдебно решение от 22 февруари 1990 г.

1. Следва ли да се тълкува Препоръка 86/198/ECSC на Комисията от 13 май 1986 г., която предвижда (в случаи на конкуренция между кредитори (членове 1 и 2)), че държавите членки, които предоставят на данъчните вземания на държавата привилегировано третиране по отношение на цялото или част от имуществото на длъжника, трябва да предоставят същото привилегировано третиране на вземанията, произтичащи от прилагането на налозите, посочени в членове 49 и 50 от Договора за ЕОВС, и че държавите членки, в които данъчните вземания се ползват с обща или специална привилегия с различен ранг в зависимост от съответния данък, трябва да предоставят на вземанията, произтичащи от прилагането на налозите на ЕОВС, привилегия със същия ранг като тази, предоставена на вземанията във връзка с данък върху добавената стойност, има ли тя пряко и непосредствено действие в държава членка, така че да може да бъде прилагана от национален съд или трибунал без необходимост от последващи мерки за прилагане на препоръката, които да бъдат приети от държавата, към която е адресирана, или препоръката запазва (член 15 от Договора за ЕОВС) статута си на законодателна мярка, която е задължителна по отношение на целите, които трябва да бъдат постигнати, но оставя избора на методите за тяхното постигане на държавите, към които е адресирана?

2. Ако препоръката има пряко и непосредствено действие, прилага ли се тя само за вземания, свързани с налози, които са станали изискуеми след нейното приемане (на 13 май 1986 г.), или също и за такива, основани на право, възникнало по-рано?

3. Ако, от друга страна, препоръката запазва статута си на законодателна мярка, която е задължителна по отношение на целите, които трябва да бъдат постигнати, но оставя избора на методите за тяхното постигане на държавите, към които е адресирана, срокът 1 януари 1988 г., определен в член 4 за изпълнение на препоръката от държавите членки, задължителен ли е, така че, с оглед на принципите, установени от Конституционния съд, неизпълнението на този срок поражда съмнения относно конституционността на правните разпоредби, отнасящи се до привилегированото третиране (поради противоречие с член 11 от Конституцията), доколкото те не разширяват привилегированото третиране на данъчните вземания и върху вземанията, произтичащи от налозите, посочени в членове 49 и 50 от Договора за ЕОВС?