Дело C-21/03: Fabricom, Съдебно решение от 3 март 2005 г.

Бранят ли Директива 92/50/ЕИО, и по-специално член 3, параграф 2 от нея, Директива 93/36/ЕИО, и по-специално член 5, параграф 7 от нея, Директива 93/37/ЕИО, и по-специално член 6, параграф 6 от нея, както и Директива 93/38/ЕИО, и по-специално член 4, параграф 2 от нея, правило като това, предвидено в член 26 от кралския указ от 25 март 1999 г., изменящ кралския указ от 10 януари 1996 г., и член 32 от кралския указ от 25 март 1999 г., изменящ кралския указ от 8 януари 1996 г., съгласно което лице, натоварено с изследване, изпитвания, проучване или разработване на строителни работи, доставки или услуги, няма право да подаде заявление за участие или оферта за обществена поръчка за тези строителни работи, доставки или услуги, без да му бъде предоставена възможност при конкретните обстоятелства да докаже, че придобитият от него опит не може да наруши конкуренцията?

Ще бъде ли различен отговорът на предходния въпрос, ако посочените директиви във връзка със същите принципи, свободи и права се тълкуват така, че се отнасят само до частни предприятия или предприятия, които са извършили възмездни услуги?

Може ли Директива 89/665/ЕИО, и по-специално член 2, параграф 1, буква а) и член 5 от нея, както и Директива 92/13/ЕИО, и по-специално членове 1 и 2 от нея, да се тълкуват в смисъл, че възлагащият орган може да откаже до края на разглеждането на офертите участие в процедурата или подаване на оферта от предприятие, свързано с лице, натоварено с изследване, изпитвания, проучване или разработване на строителни работи, доставки или услуги, въпреки че по запитване на възлагащия орган това предприятие твърди, че не извлича по този начин неправомерно предимство, което би нарушило обичайните условия на конкуренцията?