Дело C-20/00: Booker Aquaculture и Hydro Seafood, Съдебно решение от 10 юли 2003 г.

Изисква ли член 93/53/ЕИО, тълкуван в светлината на основните права, по-специално правото на собственост, държавата членка да приеме мерки, предвиждащи обезщетение:
а) на собственика на рибите, които са били унищожени, и
б) на собственика на рибите, чието незабавно умъртвяване е било разпоредено, с което собственикът е бил принуден незабавно да ги продаде?

Ако държавата членка е длъжна да приеме такива мерки, от какви критерии за тълкуване трябва да се ръководи националният съд при преценката на съвместимостта на приетите мерки с основните права, по-специално правото на собственост, чието спазване се гарантира от Съда и чийто източник е по-специално Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи?

Изискват ли тези критерии по-специално мерките да правят разлика в зависимост от това дали появата на огнището на болестта е причинена от виновно противоправно поведение на собственика на засегнатите риби или не?

Явява ли се Директива 93/53/ЕИО незаконосъобразна, тъй като нарушава основното право на собственост поради това, че не предвижда в случай на потвърдена епидемия от ISA предоставяне на обезщетение а) на собственика на рибите, които са били унищожени, и б) на собственика на рибите, чието незабавно умъртвяване е било разпоредено, с което собственикът е бил принуден незабавно да ги продаде?