Дело C-177/88: Dekker/Stichting Vormingscentrum voor Jong Volwassenen, Съдебно решение от 8 ноември 1990 г.

Налице ли е пряко или непряко нарушение на принципа на равно третиране, установен в член 2, параграф 1 и член 3, параграф 1 от Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 г. относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишение, и условията на труд, ако работодателят отказва да сключи трудов договор с кандидат, когото счита за подходящ, поради неблагоприятните последици за него, които могат да се очакват поради факта, че кандидатът е била бременна при кандидатстването, във връзка с правила относно нетрудоспособност, установени от публичен орган, съгласно които нетрудоспособността поради бременност и раждане се приравнява на нетрудоспособност поради болест?

Има ли значение обстоятелството, че не е имало мъжки кандидати?

Съвместимо ли е с членове 2 и 3 от Директивата:
а) ако при установяване на нарушение на принципа, че отхвърленият кандидат трябва да бъде третиран равнопоставено, се изисква и вина от страна на работодателя, за да бъде уважен иск като настоящия;
б) ако при установяване на такова нарушение работодателят може да се позове на оправдание, дори ако не е налице нито един от случаите, предвидени в член 2, параграфи 2—4?

Ако може да се изисква вина, както е посочено в въпрос 3, или да се изтъкват основания за оправдание, достатъчно ли е, за да се приеме липса на вина или наличие на основание за оправдание, че работодателят поема риска, посочен в изложението на фактите, или членове 2 и 3 трябва да се тълкуват в смисъл, че той трябва да понесе тези рискове, освен ако не се е уверил извън всякакво съмнение, че обезщетението поради нетрудоспособност ще бъде отказано или че ще бъдат загубени работни места, и е направил всичко възможно, за да предотврати това?