Дело C-174/00: Kennemer Golf, Съдебно решение от 21 март 2002 г.

1. a) Когато е необходимо да се установи дали едно образувание има за цел реализиране на печалба по смисъла на член 13А, параграф 1, буква м) от Шестата директива, следва ли да се вземат предвид само приходите от услугите, посочени в тази разпоредба, или трябва да се вземат предвид и приходите от други услуги, предоставяни от него?

б) Ако при определяне на това дали целта е реализиране на печалба следва да се вземат предвид само услугите, предоставяни от образуванието по смисъла на член 13А, параграф 1, буква м) от Шестата директива, а не общите приходи, трябва ли да се вземат предвид само разходите, направени пряко за тези услуги, или и част от другите разходи на образуванието?

2. a) Съществува ли пряка връзка, по смисъла, inter alia, на решението на Съда на Европейските общности по дело 102/86 Apple and Pear Development Council, между членските вноски, събирани от сдружение, което съгласно целта, определена в устава му, предоставя на членовете си спортни съоръжения, и ако не, следва ли сдружението да се счита за данъчно задължено лице по смисъла на член 4, параграф 1 от Шестата директива само доколкото предоставя облаги, за които получава пряко възнаграждение?

б) Следва ли общата сума на годишните членски вноски от членовете, на които сдружението предоставя спортни съоръжения, да се включи в приходите на образувание под формата на сдружение, които трябва да се вземат предвид при определяне дали целта е реализиране на печалба, както е описано в първия въпрос, дори когато не съществува пряка връзка между различните услуги, предоставяни от сдружението на неговите членове, и платената от тях членска вноска?

3. Оправдава ли фактът, че едно образувание използва излишъците, които систематично се стреми да реализира, за целите на предоставяните от него услуги под формата на възможност за практикуване на вид спорт, както е предвидено в член 13А, параграф 1, буква м) от Шестата директива, извода, че то няма за цел реализиране на печалба по смисъла на тази разпоредба, или такъв извод е възможен само когато намерението е инцидентно, а не систематично реализиране на оперативни излишъци, които се използват по описания начин

При отговора на тези въпроси следва ли да се вземе предвид и първото тире на член 13А, параграф 2, буква а) от Шестата директива и ако да, как следва да се тълкува тази разпоредба

По-специално, във втората част на разпоредбата следва ли „систематично“ да се чете между „възникващи“ и „следва“, или „само инцидентно“?