Дело C-142/04: Aslanidou, Съдебно решение от 14 юли 2005 г.

Явяват ли се разпоредбите на членове 3, 4, параграф 1, букви а) и б) и параграф 2, и 10, параграфи 1—4 от Директива 92/51/ЕИО безусловни и достатъчно ясни, така че между датата на изтичане на срока за транспониране на директивата и датата на нейното закъсняло транспониране в националното право на държава членка (приемащата държава членка) дадено лице да има право, въз основа на диплома, придобита в друга държава членка и попадаща в обхвата на горепосочените разпоредби, да се позове на тези разпоредби пред административен орган на тази държава членка, на който националното законодателство е възложило компетентност, за да получи от този орган разрешение да упражнява регулирана професия в приемащата държава членка?

Ако между датата на изтичане на срока за транспониране и датата на закъсняло транспониране в националното право дадено лице не е имало право да се позове на разпоредбите на Директива 92/51/ЕИО пред административен орган на приемащата държава членка, на който националното законодателство е възложило компетентност да издава разрешения за упражняване на определена професия на притежатели на дипломи, издадени от национален технологичен образователен институт (TEI), или на притежатели на чуждестранна диплома, призната за еквивалентна по общия ред, описан в мотивите на акта за преюдициално запитване, може ли този административен орган, като вземе предвид разпоредбите на членове 48 и 52 от Договора, да направи издаването на разрешение за упражняване на съответната професия, поискано през посочения по-горе период от притежател на диплома, придобита в друга държава членка, зависимо от предварително признаване по общия ред на еквивалентността на тази диплома, или този орган сам следва да извърши сравнителна проверка на квалификациите, удостоверени с дипломата, от една страна, и знанията и квалификациите, изисквани от националното законодателство, от друга страна, преди да вземе съответното решение?