Дело C-131/95: Huijbrechts/Commissie voor de behandeling van administratieve geschillen ingevolge artikel 41 der…, Съдебно решение от 13 март 1997 г.

Ако държава членка обвързва предоставянето на помощ, следваща обезщетение за безработица, както в случая с първото изречение на член 2, параграф 1 от IOAW и буква а), точка 3 от него, с изискването обезщетението да е било получавано съгласно действащите в държавата членка законови разпоредби относно безработицата през целия период, за който е било дължимо, следва ли, по силата на член 67 от Регламент № 1408/71 относно прилагането на схемите за социално осигуряване към наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността (в консолидираната редакция, съдържаща се в Регламент № 2001/83, ОВ 1983 L 230, стр. 6), периодите, през които обезщетение за безработица е било получавано в друга държава членка, да се считат за периоди на осигуряване или заетост?

Ако не, представлява ли обстоятелството, че при преценката дали е изпълнено изискването по член 2, параграф 1, буква а), точка 3 от IOAW, според което обезщетението трябва да е било получавано през целия период, за който е било дължимо съгласно действащите в компетентната държава членка законови разпоредби относно безработицата, не се взема предвид обезщетение за безработица, получено в друга държава членка, дискриминация на основание гражданство по смисъла на член 7 от Договора за ЕИО (сега член 6 от Договора за ЕО)?