Дело C-119/05: Lucchini, Заключение от 14 септември 2006 г.

1) Съгласно принципа за предимство на пряко приложимото общностно право, което в дадения случай се състои от Решение от общ характер № 3484/85/ЕОВС, Решение на Комисията от 20 юни 1990 г., нотифицирано на 20 юли 1990 г., както и Решение № 5259 на Комисията от 16 септември 1996 г., с което на италианското правителство се разпорежда да възстанови помощта — актове, по силата на които е прието решението за възстановяване, оспорвано с настоящата жалба (т.е. Декрет № 20357 от 20 септември 1996 г. относно отмяната на Декрет № 17975 от 8 март 1996 г. и Декрет № 18337 от 3 април 1996 г.), юридически възможно и обосновано ли е национална администрация да си възстанови помощ от частен бенефициер, въпреки че има влязло в сила решение по гражданско дело, с което се установява безусловното задължение за изплащане на въпросната помощ?

2) Обратно, с оглед на установения принцип, че решението за възстановяване на помощта е подчинено на общностното право, но привеждането му в изпълнение и съответното производство по възстановяване се уреждат от националното право, ако липсват общностни разпоредби в тази област (Решение от 21 септември 1983 г. по дело Deutsche Milchkontor, 205/82—215/82, Recueil, стр. 2633), става ли производството по възстановяване юридически невъзможно при наличие на конкретно влязло в сила съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо (член 2909 от Гражданския кодекс), което произвежда действие между частно лице и администрацията и с което администрацията е длъжна да се съобрази?