Дело C-113/14: Германия/Парламент и Съвет, Заключение от 20 април 2016 г.

Текст

... — Договор за функционирането на ЕС — Член 43, параграфи 2 и 3 — Обща организация на пазарите на селскостопански продукти — Регламент (ЕС) № 1308/2013 — Член 7 — Регламент (ЕС) № 1370/2013 — Член 2 — Мерки за определяне на цените — Референтни прагове — Интервенционни цени“

I – Въведение

1. Вече е 2016 година след Христа. Цялата обща селскостопанска политика (ОСП) се урежда по обикновената законодателна процедура… Цялата ли? Не! Тъй като една незаобиколима разпоредба на Договора за функционирането на ЕС относно ОСП все още противостои на тази обикновена процедура. И не е лесен животът на онези, които следва да очертаят приложното поле на тази разпоредба ( *2 ).

2. Договорът от Лисабон промени из основи режима на „хоризонтална“ компетентност в областта на ОСП. Докато преди 1 декември 2009 г. — датата на влизане в сила на този договор — само Съветът на Европейския съюз имаше компетентност да приема мерки, по предложение на Европейската комисия и след консултиране с Европейския парламент ( *3 ), то в Договора за функционирането на ЕС вече е предвидено, че Европейският парламент и Съветът, в съответствие с обикновената законодателна процедура, създават общата организация на селскостопанските пазари и приемат останалите разпоредби, необходими за постигането на целите на общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството (член 43, параграф 2 ДФЕС), а Съветът, по предложение на Комисията, наред с останалото приема мерки за определяне на цените (член 43, параграф 3 ДФЕС).

3. Тази промяна бързо доведе до съдебен спор между Комисията и ...