Дело C-102/77: Hoffman-La Roche/Centrafarm, Заключение от 14 март 1978 г.

1. Може ли лицето, което има право върху търговска марка, защитена в негова полза както в държава членка А, така и в държава членка Б, на основание член 36 от Договора за ЕИО, позовавайки се на това право, да попречи на паралелен вносител, който е закупил от притежателя на марката или с негово съгласие в държава членка А на Общността лекарствени препарати, които са били пуснати на пазара с неговата търговска марка, законно поставена върху тях и опаковани под тази търговска марка, да им осигури нова опаковка, да постави върху тази опаковка търговската марка на притежателя и да внесе по този начин отличените препарати в държава членка Б?
2. Има ли право притежателят на търговската марка да направи това или с това нарушава разпоредбите на Договора за ЕИО — по-специално тези, съдържащи се в член 86 от него — дори ако придобие господстващо положение на пазара в държава членка Б по отношение на съответния лекарствен препарат, когато забраната за внос на преопакован продукт, върху който е поставена търговската марка на притежателя, има в действителност ограничителен ефект върху пазара, тъй като в държави А и Б се използват различни размери на опаковките и тъй като вносът на продукта по друг начин все още не е постигнал съществен напредък на пазара, и когато действителният ефект на забраната е, че между държавите членки се поддържа значителна — при определени обстоятелства непропорционална — разлика в цените, без да може да се докаже, че собственикът на марката използва забраната единствено или главно за поддържане на тази разлика в цените?