Дело C-15/74: Centrafarm BV и др./Sterling Drug, Заключение от 18 септември 1974 г.

1. Позволяват ли правилата на Договора за ЕИО относно свободното движение на стоки, като се имат предвид изключенията, предвидени в член 36 от забраната за количествени ограничения и мерки с равностоен ефект, и правилата, забраняващи на предприятията да действат по начин, който може да възпрепятства конкуренцията, упражняването на патентни права (дело 15/74) или правото върху търговска марка (дело 16/74) изцяло или поне отчасти с цел разделяне на общия пазар на национални територии?
2. Може ли забраната за паралелен внос да се счита за мярка с равностоен ефект на количествено ограничение, противоречаща на член 30 и сл. от Договора за ЕИО?
3. Могат ли значителните разлики в цените между съответните държави, дължащи се на намеса на държавните органи в изнасящата държава с цел поддържане на ниски цени, да оправдаят, с оглед на разглежданите индустриални и търговски права на собственост, забрана за паралелен внос?
4. В случай на фармацевтични продукти, може ли защитата на тези права чрез гарантиране, че паралелен внос няма да навлезе в страната, да бъде оправдана, когато притежателят на съответното право твърди, че при липса на такава защита няма да може да контролира разпространението на продукта и при наличие на дефекти да предприеме необходимите мерки в интерес на общественото здраве?
5. Означава ли член 42 от Акта относно условията за присъединяване на Обединеното кралство към Общността, че доколкото се отнася до стоки с произход от Обединеното кралство, тези правила на Договора не могат да бъдат приложени в Нидерландия до 1 януари 1975 г.?
6. Попадат ли под забраната на член 85 от Договора споразумения, при които предоставянето от страна на притежателя на паралелни патенти на правото на производство и продажба по лиценз в една държава членка и правото на продажба по лиценз в друга държава членка, където патентът не се използва за производствени цели, има за цел да повлияе на пазарните условия за продукта, обхванат от патента, по различен начин във всяка от съответните държави, особено като се има предвид предприетите съдебни действия срещу паралелен внос, дори ако тези споразумения са сключени между предприятия, принадлежащи към една и съща група?
7. Може ли същото да се прилага и по отношение на правото върху търговска марка, когато съществува една и съща търговска марка в различни държави членки, използвана от предприятия от една и съща група за един и същ продукт и когато съответното право се използва с цел предотвратяване на паралелен внос на този продукт?