Дело C-48/75: Royer, Съдебно решение от 8 април 1976 г.

Дали правото на гражданите на държава членка да влизат и пребивават на територията на друга държава членка е право, предоставено пряко от Договора или други разпоредби на правото на Общността, или възниква само чрез разрешение за пребиваване, издадено от компетентния орган на държава членка, признаващ специалното положение на гражданин на друга държава членка по отношение на правото на Общността?

Следва ли от член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 68/360, че държавите членки са длъжни да издадат разрешение за пребиваване, когато лицето представи доказателства, че попада в обхвата на разпоредбите на правото на Общността?

Дали самото неизпълнение от страна на гражданин на държава членка на формалностите, свързани с контрола на чужденците, представлява поведение, застрашаващо обществения ред или обществената сигурност, и може ли такова поведение да оправдае решение за експулсиране или временно лишаване от свобода с тази цел?

Дали заповед за експулсиране, издадена вследствие на такова неизпълнение, представлява мярка с „общ“ превантивен характер или се основава на „специални“ превантивни съображения, свързани с личното поведение на съответното лице?

Може ли решение за експулсиране или отказ за издаване на разрешение за пребиваване или установяване, с оглед на изискванията на правото на Общността, да бъде изпълнено незабавно, или такова решение влиза в сила едва след изчерпване на средствата за защита пред националните съдилища?

Може ли държава членка, на основание членове 53 и 62 от Договора, които забраняват въвеждането на нови ограничения за установяване на граждани на други държави членки и за свободата на предоставяне на услуги, да се върне към по-малко либерални разпоредби или практики от тези, които е прилагала преди това?

Оправдани ли са национални разпоредби, които правят по-малко либерални преди това прилаганите разпоредби, когато целят да приведат националното законодателство в съответствие със съответните директиви на Общността?

Прилага ли се забраната за нови ограничения и по отношение на разпоредби от формален или процедурен характер, въпреки че член 189 от Договора оставя на държавите членки избора на форма и методи за прилагане на директивите?