Дело C-53/79: Damiani, Заключение от 17 януари 1980 г.

Когато разследващата институция по смисъла на член 45, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета на Европейските общности от 21 март 1972 година за определяне на процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 относно прилагането на схемите за социална сигурност към наети лица и членовете на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, установи, че заявителят има право на обезщетения по законодателството, което тя прилага, без да се вземат предвид осигурителни периоди, придобити по законодателството на други държави членки, и когато не изплати незабавно тези обезщетения на временна основа и когато, след като заявителят е завел дело срещу нея пред компетентния национален съд с цел получаване на временна мярка, разследващата институция реши да предостави обезщетенията на временна основа от дата, предхождаща датата на завеждане на съдебното производство, препятстват ли разпоредбите на член 45, параграфи 1 и 4 от посочения регламент съда, пред който е заведено делото, да присъди, по искане на заявителя и съгласно националното право, лихва в размер, определен от съда, върху сумата на обезщетенията, дължими на временна основа от датата на завеждане на съдебното производство?