Дело C-113/22: TGSS (Refus du complément de maternité), Съдебно решение от 14 септември 2023 г.

Следва ли да се счита, че съгласно Директива 79/7/ЕИО произтичащата от Правило за управление 1/2020 практика на управляващия орган систематично да отказва на мъжете разглежданата добавка към пенсията и да ги принуждава да предявяват исканията си по съдебен ред, какъвто е случаят с жалбоподателя по настоящото дело, следва да се счита за нарушение на посочената директива вследствие на административна разпоредба, различно от нарушението вследствие на законова разпоредба, установено в решение от 12 декември 2019 г., Instituto Nacional de la Seguridad Social (Добавка към пенсията на майки) (C‑450/18, EU:C:2019:1075), така че това нарушение вследствие на административна разпоредба представлява само по себе си дискриминация, основана на пола, като се има предвид, че в член 4 от тази директива принципът на равното третиране е определен като недопускане на каквато и да е дискриминация, основана на пола, пряко или косвено, както и че съгласно член 5 от същата директива държавите членки предприемат необходимите мерки за отмяна както на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които противоречат на принципа на равно третиране?

С оглед на отговора на предходните въпроси и на приложимата директива (по-конкретно член 6 от нея и принципите на равностойност и ефективност във връзка с правните последици от нарушението на правото на Съюза) следва ли да се присъди обезщетение, което да поправи вредите и да има възпиращо действие, като се има предвид, че тези вреди не се покриват с установяването на датата, от която се приема, че се отпуска признатата по съдебен ред добавка, и при всички случаи следва ли сумата на съдебните разноски и адвокатските възнаграждения във връзка с производството пред Juzgado de lo Social (Съд по трудови и осигурителни спорове) и пред настоящия съд да бъде включена като част от обезщетението?