Дело C-139/80: Blankaert & Willems/Trost, Заключение от 5 февруари 1981 г.

1. Търговски агент [Handelsvertreter], който е посредник [Vermittlungsvertreter] по смисъла на член 84 и сл. от Търговския кодекс [Handelsgesetzbuch], следва ли да се счита за „агенция“ или „друго представителство“ по смисъла на член 5, точка 5 от Конвенцията на Европейските общности относно юрисдикцията и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела от 27 септември 1968 г. (наричана по-нататък „Конвенцията“)?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е положителен:
(а) Съществува ли спор „произтичащ от дейността“ на агенция или друго представителство по смисъла на член 5, точка 5 от Конвенцията, ако агенцията или другото представителство, действащо по пълномощие на предприятието, за което работи като търговски агент, назначава трето лице за допълнителен търговски агент на предприятието, приема срещу заплащане на комисиона документите, свързани със сделки, договорени от третото лице, и ги предава на предприятието, както и инструктира и контролира третото лице, и ако възникне спор, произтичащ от дейността на това трето лице като търговски агент между предприятието и самото него относно правото му на комисиона и плащане на обезщетение при прекратяване на агентския договор?
(б) Ако отговорът на въпрос 2(а) е отрицателен:
Попада ли спор между предприятието и агенцията или другото представителство относно правото на последните на комисиона и плащане на обезщетение при прекратяване на агентския договор в обхвата на понятието „спор, произтичащ от дейността на ... [една] агенция или друго представителство“ по смисъла на член 5, точка 5 от Конвенцията?