Дело C-132/80: United Foods, Заключение от 25 февруари 1981 г.

1. Следва ли член 30 и сл. от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че здравните проверки, извършвани на границата при внос на риба, които са задължителни и систематични по своя характер, следва да се считат за мярка с ефект, еквивалентен на количествено ограничение на вноса

2. Следва ли член 36 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че здравната проверка от вида, описан в първия въпрос, е оправдана на основание защита на общественото здраве, която такава проверка цели да постигне

3. Следва ли таксите за инспекция, които се налагат на вносителите с цел покриване на разходите за проверката, описана в първия въпрос, да се считат за такси с ефект, еквивалентен на митнически сборове по смисъла на член 9 и сл. от Договора за ЕИО или като вътрешни такси по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО, ако: — инспекцията на рибните стопанства не подлежи на никаква такса в съответната държава членка; — инспекцията на риба, уловена в морето, се извършва след разтоварването ѝ на рибните пазари и се отнася до хигиенното състояние, свежестта и чистотата на рибата, докато здравната инспекция при внос се извършва на митническите пунктове и се отнася до здравния сертификат, средствата за транспортиране, състоянието на съхранение, както и съответствието с изискванията на разпоредбите на държавата членка вносител относно инспекцията и вноса на риба; — таксите за инспекция се заплащат при вноса в момента на преминаване на границата; — таксите за инспекция при разтоварване са еднакви независимо от състоянието на рибата, докато таксите за инспекция при внос за риба, различна от цяла необработена риба, са два пъти по-високи от таксите при разтоварване?