Дело C-203/80: Casati, Съдебно решение от 11 ноември 1981 г.

След изтичането на преходния период трябва ли ограниченията върху движението на капитали, посочени в член 67 от Договора за ЕИО, да се считат за премахнати, независимо от разпоредбите на член 68 от него?

Означава ли това, че италианското правителство е пропуснало да приложи консултативната процедура, предвидена в член 73 от Договора, по отношение на Decreto Legge № 31 от 4 март 1976 г., който е приет като Закон № 159 от 30 април 1976 г., нарушение на този договор?

Гарантира ли някакъв принцип или разпоредба на Договора на нерезидентите правото да реекспортират предварително внесена и неизползвана валута, дори ако тя е била конвертирана в италиански лири?

Ако е така, може ли всяко неспазване на формалностите, предписани от валутното законодателство на държавата, от която впоследствие се реекспортират сумите при горепосочените обстоятелства, да бъде наказано с санкции, включително конфискация на валутата, глоба до пет пъти размера на тази валута и лишаване от свобода за срок до пет години (при по-тежки наказания, когато са замесени няколко лица)?

Ако на предходния въпрос се отговори положително, може ли всяко неспазване на горепосочените формалности да бъде санкционирано със същите наказания, каквито се налагат за незаконен износ на валута?

След изтичането на преходния период възможно ли е да се счита за съвместимо с изискванията за "замразяване" (standstill), посочени в членове 71 и 106, параграф 3, национално законодателство, което увеличава предвидените от други, по-ранни закони наказания, например когато нарушения, които преди са били наказуеми с административни санкции, стават наказуеми с лишаване от свобода и глоби, като по този начин се превръщат в престъпления?

Позволява ли принципът, съгласно който различните ситуации не могат да бъдат третирани по един и същ начин (който е обхванат от забраната за дискриминация, посочена inter alia в член 7 от Договора), едни и същи наказания, наложени от държава членка по отношение на незаконния износ на валута или неспазването на формалностите във връзка с валутата, да се прилагат без разлика както за резиденти на тази държава, така и за нерезиденти?

След изтичането на преходния период възможно ли е да се счита за съвместимо с членове 67, 71 и 106, параграф 3 от Договора национални разпоредби, които предвиждат определени формалности във връзка с упражняването на правото, което обаче е признато, да се реекспортира предварително внесен капитал, като изискват изпълнението на такива формалности като единствено доказателство за предходен внос, като по същество създават наказание по наказателното право за неизпълнението им?