Дело C-126/82: Smit, Съдебно решение от 25 януари 1983 г.

Длъжен ли е национален съд или трибунал да разгледа националното законодателство в светлината на член 1, параграф 3 и член 3 от Първата директива на Съвета от 23 юли 1962 година (Официален вестник, английско специално издание 1959-62, стр. 267) относно установяването на определени общи правила за определени видове международен превоз на стоки (последно изменена с Директива 78/175/ЕИО на Съвета от 20 февруари 1978 година (Официален вестник L 54, стр. 18)), ако жалбоподателят се позовава на тези разпоредби в подкрепа на своята теза?

Ако да, могат ли тези разпоредби да се тълкуват като позволяващи на компетентните органи на държава членка свободата да прилагат система на разрешения за видовете международен превоз на стоки по шосе за чужда сметка, посочени в приложение II към директивата, спрямо предприятия, установени в тази държава членка, ако целта на такава система е да ограничи товароносимостта, която може да бъде използвана от тях при превоза на стоки в чужбина, дори ако тези предприятия отговарят на съответните изисквания за кредитоспособност и техническа пригодност, предвидени в националното законодателство относно превоза на стоки в чужбина и вътрешно, и ако, съгласно националната система за лицензиране на вътрешния превоз на стоки, те разполагат с товароносимост, която е одобрена като напълно задоволителна?

Ако отговорът на втория въпрос е положителен, означава ли забраната за дискриминация на основание гражданство, предвидена в член 7 от Договора за ЕИО, правилно тълкувана, че може да се прилага законова система за лицензиране, при която транспортни предприятия, установени в една държава членка, са подложени на количествени ограничения по отношение на товароносимостта, която може да се използва при превоза на стоки между държавите членки, ако транспортните предприятия, установени в други държави членки, не са или не могат да бъдат подложени на такива ограничения от тази държава членка съгласно правото на Общността?