Дело C-38/82: Hauptzollamt Flensburg/Hansen, Заключение от 8 март 1983 г.

1. Има ли вносителят на спиртни напитки, дестилирани от плодове или подобни спиртни напитки от други държави членки, неограничено правно основание по силата на първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО за национално данъчно облекчение по отношение на спиртни напитки, предоставянето на което зависи от това, че спиртните напитки са произведени в дестилерия, управлявана съвместно от няколко лица за преработка на селскостопански суровини, произведени от тях самите, и годишно произвеждаща не повече от 300 литра винен спирт от суровините на всеки член

Или правото на това облекчение зависи от това, че внесените спиртни напитки произхождат от дестилерия, която изцяло или частично отговаря на условията, предвидени в разпоредбите, уреждащи предоставянето на облекчението

Ако е достатъчно частично изпълнение, кои от тези условия могат да бъдат изисквани за разширяване на облекчението към подобни спиртни напитки, внесени от други държави членки, без да се нарушава първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО

Може ли разширяването на облекчението да бъде обвързано с изискването производството на дестилерията, от която произхождат внесените спиртни напитки, да не надвишава максималното производство на вътрешната кооперативна дестилерия за сравним период?

2. В случай, че внесеният от други държави членки лек ром е подобен както на вътрешни спиртни напитки, дестилирани от плодове, така и на вътрешен смесен ром или вътрешни спиртни напитки, дестилирани от зърно, и националното законодателство предвижда, чрез легитимна диференциация, различни акцизи за трите вида продукти, изисква ли член 95 от Договора за ЕИО да се прилага най-благоприятният от трите приложими акциза за внесения ром

Или определящият критерий е с кой от трите вида продукти внесеният ром има най-много общи характеристики

Изключва ли се сравнението с акциза върху смесения ром, тъй като последният се произвежда с използване на внесен продукт (ром)?