Дело C-216/82: Universität Hamburg/Hauptzollamt Hamburg-Kehrwieder, Заключение от 22 юни 1983 г.

1. Когато съгласно първото изречение на член 4, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 3195/75 на Комисията от 2 декември 1975 г. Комисията отправя до държавите членки решение, че условията, наложени с член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 1798/75 на Съвета от 10 юли 1975 г. относно безмитния внос на определен инструмент или апарат, не са изпълнени, представлява ли това решение пряк и индивидуален интерес за лицето, което е внесло инструмента или апарата, предмет на решението, така че то има право да предяви иск срещу Комисията за оспорване на това решение и, ако да, от кой момент и в какъв срок?

2. Може ли заинтересованото лице от решение, прието от Комисията съгласно първото изречение на член 4, параграф 6 от Регламент № 3195/75, да оспори законосъобразността на решението само чрез предявяване на иск срещу Комисията в двумесечния срок, предвиден в третия параграф на член 173 от Договора за ЕИО, или може също така да оспори законосъобразността на решението пред национален съд в рамките на жалба срещу определяне на митническо задължение, така че националният съд, при необходимост, да може да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейските общности относно валидността на решението?

3. Ако законосъобразността на решението може действително да бъде оспорена в производство пред национален съд: невалидно ли е Решение 78/851/ЕИО на Комисията от 5 октомври 1978 г. относно апарата, описан като „Packard Tri-Carb Liquid Scintillation System, Model 2425“, на основание че, макар апарати, подобни на описания в решението на Комисията, действително да се произвеждат в Общността, производственият капацитет на такива апарати е, особено с оглед на спецификациите на ползвателя, по-нисък от този на внесения апарат?