Дело C-286/82: Luisi и Carbone/Ministero dello Tesoro, Заключение от 15 ноември 1983 г.

1. Трябва ли първата алинея на член 106, параграф 3 от Договора да се тълкува в смисъл, че при изнасяне от резиденти, пътуващи в чужбина с цел туризъм, на чуждестранни държавни и банкови банкноти и кредитни инструменти в чужда валута, гражданите на Общността се ползват с право на износ на основание, че такова пътуване попада в обхвата на движението на услуги и че преводите на валута за тази цел следва да се считат за текущи плащания и следователно да бъдат либерализирани по същия начин като услугите, към които се отнасят?

2. Или трябва ли първата алинея на член 106, параграф 3 от Договора да се тълкува в смисъл, че когато чуждестранна валута се изнася в посочената в въпрос 1 форма от резиденти, заминаващи в чужбина с цел туризъм, медицинско лечение, образование или бизнес, гражданите на Общността се ползват с право на износ на основание, че държавите членки трябва да спазват „клаузата за запазване на статуквото“, съдържаща се в тази алинея, и че такъв износ на чуждестранна валута попада в обхвата на невидимите сделки, изброени в приложение III към Договора?

3. Или трябва ли втората алинея на член 106, параграф 3 от Договора да се тълкува в смисъл, че, тъй като се позовава на правилата за свободното движение на капитали, гражданите на Общността нямат право да изнасят валута при обстоятелствата, посочени във въпрос 2, и че въпросните преводи следва да се считат за движения на капитали (относно които вж. членове 67 и 68 и двете прилагащи директиви), които държавите членки не са длъжни да либерализират, поради което националните контролни мерки и административни санкции са законосъобразни?