Дело C-97/83: Melkunie, Заключение от 11 април 1984 г.

1. Трябва ли разпоредбите на Melkbesluit (Warenwet) 1974, по-специално изискванията, които член 34, параграф 3 от тази наредба поставя към стоките, описани като „пастьоризирани“, а именно че: (a) активни колиформени бактерии не трябва да бъдат откриваеми в един милилитър; и (b) максималният брой активни микроорганизми не трябва да надвишава 50000 на милилитър, с изключение на сметана за разбиване, при която този брой не трябва да надвишава 200000; да се считат за мерки с ефект, равностоен на количествени ограничения върху вноса по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО, ако се прилагат във връзка с разпоредбите, посочени в част 6 от настоящото решение, към стоки, внесени от друга държава-членка на Европейските общности?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, оправдано ли е приемането на изискванията, посочени в този въпрос, и тяхното прилагане към стоки, внесени от друга държава-членка на Европейските общности, въпреки това съгласно член 36 от Договора за ЕИО на едно от основанията, посочени в този член, и по-специално на основание защита на „здравето на хората“?