Дело C-254/85: Irish Grain Board/Minister for Agriculture, Съдебно решение от 11 ноември 1986 г.

Дали разпоредбите на правото на Общността, уреждащи изплащането на парични компенсационни суми, по-специално членове 11 и 16 от Регламент № 1380/75, трябва да се тълкуват в смисъл, че държавата членка износител, която трябва да изплати паричните компенсационни суми, които следва да бъдат предоставени от държавата членка вносител, има право да откаже изплащането, когато съответният продукт не е влязъл за вътрешно потребление в държавата членка вносител поради измама от страна на купувачите на този продукт, дори когато митническите формалности са били изпълнени, издадени са съответните формуляри Т 5 и „износителят“ или „заинтересованото лице“ по смисъла на съответните регламенти през цялото време е действал добросъвестно във връзка със съответната сделка?

Когато администрацията на държавата членка износител, на основание член 16 от Регламент № 1380/75 и поради сериозни подозрения, основани на обективни обстоятелства, е започнала разследване с цел да установи дали продуктът е бил отклонен чрез измамни средства от предвиденото му предназначение, посочено в контролното копие, износителят длъжен ли е да сътрудничи на разследването, като предостави цялата информация, с която разполага, и ако, въпреки всички усилия, които администрацията е длъжна да положи, разследването не е разсеяло тези подозрения, държавата членка износител има ли право да откаже изплащането на паричните компенсационни суми, които държавата членка вносител е длъжна да предостави, освен ако не се докаже, че продуктът действително е влязъл за вътрешно потребление в последната държава?