Дело C-422/85: Mattiazzo, Заключение от 19 ноември 1987 г.

1) Съгласно Директива 77/780/ЕИО, регулираща започването на дейността на кредитните институции, предназначено ли е приемането на спестявания да представлява само стопанска дейност, регулирана като такава от основните свободи, гарантирани от Договорите, или изискванията за защита на спестяванията и на отделните спестители се считат за от първостепенно значение и дейността на кредитните институции се третира като дейност, осъществявана в обществен интерес на Общността, с всички произтичащи от това последици по отношение на различията в класификацията на тази дейност в правните системи на държавите членки?

2) Предназначено ли е понятието „разрешение“, определено в член 1 от директивата, да се отнася до инструмент, издаден във всякаква форма от органите на държавите членки, който във всеки случай установява правния статут на съответната кредитна институция (именно поради факта, че дейността, извършвана от тази институция, е в обществен интерес), или това понятие е предназначено да се отнася до всеки инструмент, който по общ начин разрешава извършването на стопанска дейност, която – като израз на свободата за упражняване на стопанска дейност – вече е неразделна част от правата, предоставени на всяко лице по правните системи на държавите членки?

3) С оглед на целите на директивата, посочени в нейния преамбюл, съвместимо ли е националното законодателство с преследваните от Общността цели, когато ограничава, стеснява или предоставя особен статут на всяко лице, което извършва дейност като кредитна институция, поради факта, че извършваната дейност представлява обществена услуга?