Дело C-262/88: Barber/Guardian Royal Exchange Assurance Group, Заключение от 30 януари 1990 г.

1) Когато група служители са съкратени поради съкращаване на щата от техния работодател при обстоятелства, подобни на тези по настоящото дело, и получават обезщетения във връзка с това съкращаване, всички ли тези обезщетения представляват „възнаграждение“ по смисъла на член 119 от Договора за ЕИО и Директивата за равно заплащане (75/117/ЕИО), или попадат в обхвата на Директивата за равно третиране (76/207/ЕИО), или не попадат в обхвата на нито една от тях?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че едно от разглежданите обезщетения е пенсия, изплащана във връзка с частна професионална пенсионна схема, управлявана от работодателя („частна пенсия“)?
3) Нарушава ли се принципът на равно заплащане, посочен в член 119 и Директивата за равно заплащане, при обстоятелствата по настоящото дело, ако:
а) мъж и жена на една и съща възраст са съкратени поради съкращаване на щата при едни и същи обстоятелства и във връзка с това съкращаване жената получава незабавна частна пенсия, а мъжът получава само отсрочена частна пенсия, или
б) общата стойност на обезщетенията, получени от жената, е по-голяма от общата стойност на обезщетенията, получени от мъжа?
4) Имат ли член 119 и Директивата за равно заплащане пряко действие при обстоятелствата по настоящото дело?
5) Има ли значение за отговора на трети въпрос обстоятелството, че правото на жената на достъп до незабавна пенсия, предвидено в условията за съкращаване, може да бъде удовлетворено само ако тя отговаря на условията за незабавна пенсия съгласно разпоредбите на частната професионална схема, тъй като е била третирана като пенсионирана от работодателя поради това, че е съкратена в рамките на седем години преди обичайната пенсионна възраст по схемата?