Дело C-184/89: Nimz/Freie und Hansestadt Hamburg, Заключение от 13 ноември 1990 г.

1. Противоречи ли на член 119 от Договора за ЕИО разпоредба на колективен трудов договор, съгласно която за целите на преминаването в по-висока заплатна категория на работниците, които работят на непълно работно време, се взема предвид само половината от продължителността на трудовия им стаж, докато за работниците на пълно работно време се взема предвид целият стаж, като се има предвид, че значително по-нисък процент от мъжете, отколкото от жените, работят на непълно работно време, освен ако работодателят не докаже, че такава разпоредба е обоснована с обективни фактори, които не са свързани с дискриминация по пол?
2. В случай на непряка дискриминация в разпоредба на колективен трудов договор, трябва ли членовете на групата, която е поставена в неблагоприятно положение поради тази дискриминация, да бъдат третирани по същия начин и да им се прилагат същите условия като към другите служители, като тези условия, при липса на правилно прилагане на член 119 от Договора за ЕИО, остават единствената валидна система за сравнение?