Дело C-31/90: Johnson/Chief Adjudication Officer, Съдебно решение от 11 юли 1991 г.

Член 2 от Директива 79/7/ЕИО трябва ли да се тълкува в смисъл, че в личния обхват на тази директива попада жена (или мъж), която е била работеща, но е напуснала работа с цел отглеждане на дете и впоследствие е била възпрепятствана поради болест да се върне на работа?

По-специално, следва ли такава жена (или мъж) да се счита за включена в личния обхват на директивата, ако би работила или търсила работа, ако не беше болна, или във всички случаи е необходимо лицето, което претендира да попада в личния обхват на директивата, да е напуснало работа първоначално не поради отглеждане на дете, а поради настъпването на някой от рисковете, посочени в член 3?

Има ли значение за преценката на положението на такава жена по отношение на член 2 от директивата дали тя е търсила работа в периода между края на отговорностите си по отглеждане на дете и настъпването на болестта, която сега ѝ пречи да работи?

Има ли член 4 от Директива 79/7/ЕИО пряко действие, така че да предоставя на жена право на обезщетение (обезщетение „Б“) за периода след подаване на нейното искане в обстоятелства, при които:
(i) държава членка е предоставяла обезщетение за инвалидност (като неосигурителната пенсия за инвалидност, разгледана в делото Clarke) (обезщетение „А“), което е било предмет на разпоредба, възпрепятстваща омъжени или съжителстващи жени да го получат, освен ако не отговарят на допълнително условие, което не се прилага за мъжете;
(ii) обезщетение „А“ е било отменено и заменено с обезщетение „Б“;
(iii) правото на обезщетение „Б“ в някои случаи се основава на предходно право на отмененото обезщетение „А“;
(iv) жената не е установила право на обезщетение „А“ по националното право чрез подаване на искане за него преди неговата отмяна и всяко искане, подадено сега, не би довело до право на обезщетение, тъй като такова право не може да бъде получено за период, по-дълъг от 12 месеца преди датата на подаване на искането?