Дело C-20/91: De Jong/Staatssecretaris van Financiën, Заключение от 27 февруари 1992 г.

1) Следва ли член 5, параграф 6 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че данъчно задължено лице (строителен предприемач), което придобива земя единствено за лично ползване и впоследствие изгражда на тази земя в хода на своята стопанска дейност сграда (жилище), а накрая използва сградата заедно със земята, върху която се намира, и евентуално прилежащата земя за лично ползване, е приложило стоки, които са част от неговите стопански активи, за лично ползване по смисъла на директивата не само по отношение на сградата, но и по отношение на сградата заедно със земята, върху която се намира, и евентуално прилежащата земя?
2) Следва ли условието, предвидено в член 5, параграф 6 от Шестата директива, относно приравняването на използването на стоки, които са част от стопанските активи, за лично ползване на доставка, че данъкът върху добавената стойност върху въпросните стоки или техните съставни части е бил изцяло или частично приспаднат, да се разбира в смисъл, че когато стоки, които са част от стопанските активи, са използвани за лично ползване под формата на недвижим имот, състоящ се от сграда и земята, върху която се намира, и евентуално прилежащата земя, ако няма право на приспадане по отношение на земята, няма доставка на стоки нито по отношение на недвижимия имот като цяло, нито по отношение на част от него, т.е. сградата?
3) Ако отговорът на втория въпрос е, че целият недвижим имот представлява доставка на стоки по смисъла на член 5, параграф 6 от Шестата директива, следва ли член 11А, параграф 1, буква б) от директивата да се тълкува в смисъл, че данъчната основа, предвидена в него, трябва да се основава на себестойността на целия недвижим имот, т.е. включително себестойността на земята, или сумата е ограничена до частта от себестойността, по отношение на която данъкът върху добавената стойност е приспадаем?