Дело C-20/92: Hubbard/Hamburger, Съдебно решение от 1 юли 1993 г.

Когато британски адвокат действа в Германия в качеството си на изпълнител на завещание по английското право и е предявил иск от свое име пред германски съд за предаване на активи от наследственото имущество, представлява ли нарушение на неговите права по правото на Общността – по-специално правото му на свободно предоставяне на услуги – ако германският съд, на основание първото изречение на параграф 110, алинея 1 от Германския граждански процесуален кодекс и по искане на ответника, разпореди предоставяне на обезпечение за съдебните разноски, което по закон има за последица, че ответникът не е длъжен да се яви преди предоставянето на обезпечението?

Дали прилагането на Договора за ЕИО е особено засегнато от обстоятелството, че по въпроса за предоставянето на обезпечение в производства пред германски съдилища с британски ищци без местожителство или недвижима собственост във Федерална република Германия са предвидени правила, от една страна, в член 14 от Германско-британската конвенция за водене на съдебни производства от 20 март 1928 г. (Reichsgesetzblatt II, стр. 623; отново в сила от 1 януари 1953 г., Bundesgesetzblatt II, стр. 116), и от друга страна, в член 9 от Европейската конвенция за установяване, подписана в Париж на 13 декември 1955 г. (Bundesgesetzblatt 1959 II, стр. 998)?

Дали фактическата ситуация, посочена в първи въпрос, води до нарушение на първия параграф на член 7 от Договора за ЕИО?

Дали обстоятелството, че искът на ищеца евентуално по същество, с оглед на заявлението, може да бъде квалифициран и по наследственото право, води до съществено ограничаване на приложното поле на Договора за ЕИО или други разпоредби на правото на Общността?