Дело C-121/92: Staatssecretaris van Financiën/Zinnecker, Съдебно решение от 13 октомври 1993 г.

1. В случай на лице, което през втората половина на 1982 г. пребивава в Германия и извършва дейност като самостоятелно заето лице, приблизително в равни пропорции както в Германия — където не е задължително осигурено по схема за социално осигуряване, тъй като не е наето лице, не принадлежи и към категория, приравнена към такива лица, и също така не е осигурено доброволно — така и в Нидерландия, следва ли въпросът дали то е самостоятелно заето лице по смисъла на Регламент № 1408/71 на Съвета относно прилагането на схеми за социално осигуряване към наети и самостоятелно заети лица и към членовете на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, да се решава въз основа на определението на понятието „самостоятелно заето лице“, приложимо в Нидерландия, или на това, приложимо в Германия, съгласно член 1, буква а), подточка ii) от Регламента във връзка със съответния параграф C (Германия) и I (Нидерландия) от приложение I.I към него?

2. Ако отговорът на първия въпрос е, че определението, приложимо в Германия, не е решаващо само по себе си, а определението, приложимо в Нидерландия, също може или единствено може да бъде решаващо, прави ли фактът, че съгласно нидерландското законодателство лице, посочено в първия въпрос, не подлежи на задължително осигуряване, тъй като не е пребиваващо лице, невъзможно прилагането на член 1, буква а), подточка ii) във връзка с приложение I.I (Нидерландия) към него?

3. Ако отговорите на въпроси 1 и 2 са в смисъл, че лицето, посочено в първия въпрос, може да се счита за самостоятелно заето лице единствено въз основа на дейността си в Нидерландия, необходимо ли е въпреки това за целите на член 14а, параграф 2 от Регламента да се вземат предвид и дейностите, извършвани в Германия, което би довело до прилагане на законодателството на последната държава към съответното лице, или трябва да се вземат предвид само дейностите в Нидерландия, което съгласно член 13, параграф 2, буква б) би довело до прилагане на нидерландското законодателство към него?

4. Ако лице, посочено в предходните въпроси, подлежи на нидерландското законодателство, което за целите на настоящия случай предвижда система на национално осигуряване, към която се присъединяват само пребиваващи лица, следва ли от член 13, параграф 2, буква б) от Регламента, че такова лице, макар и непребиваващо, трябва да се счита за осигурено лице за целите на тази система?

5. Ако на въпрос 4 се отговори положително:

Осигурено ли е лицето, посочено по-горе, в Нидерландия само през периода, в който извършва дейност на територията на Нидерландия?