Дело C-277/91: Ligur Carni и др./Unità Sanitaria Locale nº XV di Genova и др., Съдебно решение от 15 декември 1993 г.

Съвместими ли са с правото на Общността, и по-специално с разпоредбите на Директиви 64/433/ЕИО, 89/662/ЕИО и 90/425/ЕИО относно здравните проблеми, засягащи вътреобщностната търговия с прясно месо и ветеринарните проверки, приложими във вътреобщностната търговия с оглед завършването на вътрешния пазар, национални разпоредби и практики, които, в случай на внос в една държава членка на прясно месо от друга държава членка, което вече е преминало проверките и инспекциите, предвидени в посочените директиви в изнасящата държава, подлагат стоките на територията на държавата на местоназначение, както в транзит, така и при пристигане в общината, за която са предназначени, на систематични ветеринарни проверки и здравни инспекции, които водят до начисляване на такси за вносителите?

Директива 64/433/ЕИО, изменена с Директива 83/90/ЕИО, трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска национална система за проверки, която подлага внесени стоки, вече придружени от здравен сертификат, издаден от органите на изнасящата държава членка съгласно правилата на Общността, на задължителни, систематични и постоянни здравни проверки, не на границата, а в общината на транзит или местоназначение на стоките, и която изисква от съответните икономически оператори да заплатят такса за това?

Явява ли се паричната такса, събирана от вносителя като такса за здравна инспекция в контекста на национално законодателство като разглежданото в главното производство, оправдана като възнаграждение за предоставени услуги?