Дело C-319/92: Haim/Kassenzahnärtzliche Vereinigung Nordrhein, Съдебно решение от 9 февруари 1994 г.

1. Следва ли член 20 от Директивата на Съвета от 25 юли 1978 година относно взаимното признаване на дипломи, свидетелства и други доказателства за формална квалификация на зъболекари, включително мерки за улесняване на ефективното упражняване на правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги (Директива 78/686/ЕИО, Официален вестник 1978 L 233, стр. 1), да се тълкува в смисъл, че държавите членки, които изискват от собствените си граждани да преминат подготвителен стаж като предпоставка за допустимост за назначаване като зъболекари по схема за социално осигуряване, след 1986 година вече не могат да изискват същото от граждани на други държави членки, ако съгласно правото на държавата на установяване те вече са упълномощени да упражняват тази професия в тази държава, дори ако не притежават доказателства за формална квалификация, които съгласно директивата подлежат на признаване?

2. Ако не, предоставя ли посочената разпоредба право на допустимост за такова назначаване без преминаване на подготвителен стаж във всеки случай за онези граждани на други държави членки, които притежават квалификация от държава, която не е членка, която друга държава членка е признала за еквивалентна на квалификация, предоставена по нейното собствено законодателство и посочена в директивата?

3. Ако не, допустимо ли е съгласно член 52 от Договора за ЕИО да се откаже на гражданин на друга държава членка, който не притежава квалификация, обхваната от директивата, но е бил упълномощен да упражнява професията както в друга държава членка, така и в държавата на установяване, допустимост за такова назначаване на основание, че не е преминал подготвителния стаж, без да се провери дали неговият предходен професионален опит може да се счита изцяло или частично за съответстващ на това изискване?