Дело C-434/93: Bozkurt/Staatssecretaris van Justitie, Заключение от 28 март 1995 г.

1. Следва ли критериите, установени в решението на Съда по дело 9/88 Lopes da Veiga, да се прилагат и при решаването на въпроса дали работата, извършвана от турски работник по трудов договор по нидерландското право като международен шофьор на камион в услуга на нидерландско дружество, установено в Нидерландия, може да се счита за (законна) заетост в държава членка по смисъла на член 2 от Решение № 2/76 и/или член 6 от Решение № 1/80, и в това отношение следва ли националните съдилища да вземат предвид същите обстоятелства mutatis mutandis?
2. Съществува ли ситуация на законна заетост в държава членка по смисъла на член 2 от Решение № 2/76 и/или член 6 от Решение № 1/80, когато турски работник не е длъжен да притежава разрешение за работа или разрешение за пребиваване, за да извършва работата си като международен шофьор на камион поради обичайно кратките периоди, в които пребивава в Нидерландия между пътуванията си, но по принцип не може да придобие право на дългосрочно пребиваване въз основа на тази работа съгласно нидерландското законодателство и политика относно допускането на чужденци?
3. Ако отговорите на въпроси 1 и 2 са положителни:
Следва ли от член 2 от Решение № 2/76 и/или член 6 от Решение № 1/80, че турски работник има право на пребиваване поне докато е в законна заетост по смисъла на тези решения?
4. Ако отговорът на въпрос 3 е положителен:
Запазва ли турският работник това право на пребиваване, произтичащо от член 2 от Решение № 2/76 и/или член 6 от Решение № 1/80, ако стане трайно и напълно нетрудоспособен?