Дело C-482/93: Klaus/Bestuur van de Nieuwe Algemene Bedrijfsvereniging, Съдебно решение от 26 октомври 1995 г.

Следва ли член 35, параграф 3 от Регламент № 1408/71, като се има предвид inter alia член 48 от Договора за ЕИО, да се тълкува в смисъл, че не могат да бъдат отказани обезщетения при болест на работник, който (почти веднага) след период, в който е бил обхванат от законодателството относно обезщетенията при болест, е осигурен в държавата членка, чието национално законодателство съдържа разпоредба за селекция на риска като посочената по-горе?

Ако отговорът на първия въпрос е положителен, прилага ли се това тълкуване и когато неработоспособността, довела до прилагането на националната разпоредба за селекция на риска, е възникнала по време на период на осигуряване срещу финансовите последици от болест по законодателството на държавата членка, чиято разпоредба за селекция на риска също е част от това законодателство?

Като се има предвид член 25, параграф 2 от Регламент № 1408/71, има ли значение за отговора на първия въпрос дали работникът, преди да започне работа като наето лице в компетентната държава членка, е бил в положението, посочено в член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) или член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71?

Ако отговорът на третия въпрос е положителен, следва ли член 25, параграф 2 от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че работниците, за които се прилага тази разпоредба, включват и работник, който изпълнява всички условия, посочени в член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) или член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71, дори когато никога не е получавал обезщетение за безработица по тези разпоредби от институцията в държавата си на пребиваване, тъй като не е подал такова заявление?