Дело C-308/94: Office national de l’emploi/Naruschawicus, Съдебно решение от 1 февруари 1996 г.

Кое законодателство е приложимо към държавен служител, нает от една държава членка и работещ на територията на друга държава членка, който при прекратяване на трудовия си договор е с обратна сила счетен от първата държава членка, чрез правна фикция, за работил като обикновен служител, а не като държавен служител, с цел да му се предостави право на обезщетение за безработица и покритие по законодателството за болест и инвалидност — следва ли приложимото законодателство да се определи на основание член 13, параграф 2, буква а) или член 13, параграф 2, буква d) от Регламент № 1408/71?

Следва ли член 71, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че лице, различно от граничен работник, което е било наето и е напълно безработно, и което пребивава на територията на държава членка, различна от компетентната държава членка, може да получава обезщетение за безработица от компетентната държава, ако се регистрира в службите по заетостта на тази държава като търсещо работа лице и се подлага на проверки от тези служби?

Необходимо ли е да се отговори на въпроса дали белгийски работник, който е пребивавал повече от десет години в Германия, където е бил нает от белгийската държава, и за когото се предвижда да възобнови работа при същия работодател след няколко месеца пълна безработица, може да бъде приравнен към работник от категорията, уредена в член 71, параграф 1, буква б) от Регламент № 1408/71, с оглед на специалните лични и професионални връзки, които е установил с компетентната държава?