Дело C-369/95: Somalfruit и Camar/Ministero delle Finanze и Ministero del Commercio con l’Estero, Заключение от 26 юни 1997 г.

1. Следва ли да се счита за валидна онази част от [основния регламент], която ограничава правото на внос на сомалийски банани – така нареченото право на достъп, признато от [Конвенцията от Ломе], Протокол 5 към нея и [Съвместната декларация], по-специално доколкото: (a) установява различни режими за внос на традиционни банани, нетрадиционни банани и банани над определената за тази цел квота и по този начин налага количествени ограничения; (b) налага изискването за получаване на вносен документ и предоставяне на гаранция за тази цел – документ, който не е само за статистически цели и е подчинен на условия, които са обременителни и трудни за изпълнение; (c) налага мито от 750 ЕКЮ на тон за банани над тарифната квота

2. Следва ли да се считат за валидни онези части от [регламента за изпълнение] и [преходния регламент], изменени и допълнени с по-късни регламенти, които ограничават, намаляват или ненужно и непропорционално спрямо преследваната цел ограничават правото на достъп на сомалийски банани, гарантирано от посочената в първи въпрос конвенция и от [основния регламент], по-специално доколкото: (a) определят крайния срок за подаване на заявления за вносни лицензи до три месеца и три седмици преди сделката и ограничават периода за подаване на заявления до една [пълна] седмица само четири пъти годишно; (b) предвиждат, в случай на неспазване на срока, загуба във всички случаи на правото на внос за цялото тримесечие, без да се предвиждат специални правила или дерогации за случаи на непреодолима сила, непредвидени обстоятелства и подобни ситуации; (c) правят издаването на лиценза зависимо от предварително предоставяне на гаранция?