Дело C-337/95: Parfums Christian Dior/Evora, Съдебно решение от 4 ноември 1997 г.

1. Когато в производство по търговски марки в една от държавите членки на Бенелюкс във връзка с тълкуването на Единния закон на Бенелюкс за търговските марки възникне въпрос относно тълкуването на Първа директива на Съвета 89/104/ЕИО от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки, следва ли за най-висшия национален съд или за Съда на Бенелюкс да се счита, че е съд на държава членка, чиито решения не подлежат на обжалване по националното право и който поради това е длъжен по силата на третия параграф на член 177 от Договора за ЕИО да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейските общности?

2. Съвместимо ли е със системата на посочената директива, по-специално с членове 5, 6 и 7 от нея, да се приеме, че когато става въпрос за препродажба на стоки, които са били пуснати на пазара в Общността под търговска марка от притежателя на марката или с негово съгласие, препродавачът е също така свободен да използва тази търговска марка с цел да информира обществеността за такава по-нататъшна комерсиализация?

3. В случай че на втория въпрос се отговори утвърдително, съществуват ли изключения от това правило?

4. В случай че на третия въпрос се отговори утвърдително, има ли място за изключение, когато рекламната функция на търговската марка е застрашена поради това, че в резултат на начина, по който препродавачът използва търговската марка, за да привлече общественото внимание по този начин, той уврежда луксозния и престижен имидж на търговската марка?

5. Може ли да се счита, че съществуват „законосъобразни причини“ по смисъла на член 7, параграф 2 от Директивата, когато в резултат на начина, по който препродавачът рекламира стоките, се изменя или уврежда „менталното състояние“ на стоките, тоест тяхната привлекателност, престижен имидж и аура на лукс, произтичащи от начина, по който притежателят на търговската марка е избрал да представя и рекламира стоките чрез правата си върху търговската марка?

6. Противоречат ли разпоредбите на член 30 и 36 от Договора за ЕИО на това притежателят на (изобразителна) търговска марка или носителят на авторско право, отнасящо се до бутилките и опаковките, използвани за неговите стоки, да възпрепятства, чрез позоваване на правото върху търговската марка или авторското право, препродавач, който е свободен да комерсиализира по-нататък тези стоки, да рекламира стоките по начин, обичаен за търговците на дребно в съответния сектор

Това ли е случаят и когато препродавачът, в резултат на начина, по който използва търговската марка в рекламните си материали, уврежда луксозния и престижен имидж на търговската марка или публикацията или възпроизвеждането се извършват при обстоятелства, които могат да навредят на лицето, притежаващо авторското право?