Дело C-413/96: Skatteministeriet/Sportgoods, Заключение от 16 декември 1997 г.

1) Следва ли член 2, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1697/79 на Съвета относно последващото събиране на вносни или износни мита, които не са били изискани от длъжника за стоки, допуснати до митнически режим, който предполага задължение за плащане на такива мита (ОВ 1979 L 197, стр. 1), да се тълкува в смисъл, че последващо събиране може да се извърши само в случаи, когато има разлика в размера на дължимото мито, но не и в случаи на неправилно деклариране на тарифни позиции, които не са оказали влияние върху размера на дължимото мито?

2) Следва ли изразът „... законно дължими ...“ в член 2, параграф 1 от Регламент № 1697/79 да се тълкува при положение, че:
- определящи за това дали дадена сума е дължима са фактическите и правни обстоятелства към момента, в който компетентните органи получават декларация с неправилна тарифна позиция?
или че:
- определящи са фактическите и правни обстоятелства към момента, в който компетентните органи установят, че декларацията съдържа неправилна тарифна позиция?

3) а) Какво е правното действие на решение на Европейската комисия, прието след консултация с Комитета по митническия кодекс, адресирано до държава членка след искане от държавата членка към Комитета да вземе решение относно това дали при определени обстоятелства е оправдано опрощаване на вносни мита, и с което Комисията и Комитетът решават, че няма основание за опрощаване на вносните мита, посочени в искането на държавата членка до Комитета?
б) Съвместимо ли е с правните последици, описани в отговора на въпрос 3(а), национален съд на съответната държава членка да постанови с решение, че липсва необходимото правно основание за последващо събиране на вносни мита?