Дело C-47/97: Clarke & Sons и Ferne, Заключение от 29 януари 1998 г.

1. Представляват ли групи пътници, превозвани на едно пътуване между летище и хотел, понякога през туристическа атракция, „определени категории пътници“ по смисъла на член 2, параграф 1.2 от Регламент (ЕИО) № 684/92

2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли член 2, параграф 1.2 да се тълкува в смисъл, че превозът на такива пътници при следните условия: (a) всяка група се взема от една начална точка и се оставя на една крайна точка (включително, понякога, посещение на туристическа атракция като част от пътуването); (b) същото или подобно пътуване се повтаря многократно въз основа на блокова резервация, направена от туроператор; (c) точният маршрут не е предварително определен; представлява „специална редовна услуга“ по смисъла на този член

3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен, следва ли член 4, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 3820/85 да се тълкува в смисъл, че разстоянието на „маршрута, покрит от съответната услуга“ следва да се изчислява въз основа на: (a) всяка отделна част от маршрута на водача през деня; (b) сбора от тези части

4. Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, следва ли член 2, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 684/92 да се тълкува в смисъл, че превозът на такива пътници при тези обстоятелства представлява „случаен превоз“ по смисъла на този член?