Дело C-185/97: Coote/Granada Hospitality, Заключение от 2 април 1998 г.

1) Изисква ли Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишение, и условията на труд, държавите членки да въведат в своите национални правни системи такива мерки, които са необходими, за да позволят на жалбоподател да предяви иск по съдебен ред при следните обстоятелства: (i) жалбоподателят е бил нает от ответника; (ii) по време на трудовото правоотношение жалбоподателят е предявил иск за дискриминация по пол срещу ответника, който е бил уреден по взаимно съгласие; (iii) след прекратяване на трудовото правоотношение жалбоподателят е направил опити да намери работа на пълен работен ден, но без успех; (iv) ответникът е причинил или допринесъл за затрудненията на жалбоподателя при намирането на работа, като е отказал да предостави препоръки на потенциални работодатели при поискване; (v) решението на работодателя да откаже предоставяне на препоръки е взето след прекратяване на трудовото правоотношение; (vi) причината или основната причина за решението на работодателя да откаже предоставяне на препоръка на жалбоподателя е, че последният преди това е предявил иск за дискриминация по пол срещу ответника?
2) Изисква ли Директива 76/207/ЕИО на Съвета относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишение, и условията на труд, държавите членки да въведат в своите национални правни системи такива мерки, които са необходими, за да позволят на лицата да предявят иск по съдебен ред при обстоятелствата, посочени в точка 1 по-горе, с тази разлика, че: (i) решението на ответника да откаже предоставяне на препоръка е взето преди прекратяване на трудовото правоотношение; но (ii) действителният отказ или отказите да се предостави препоръка са настъпили след прекратяване на трудовото правоотношение?