Дело C-230/96: Cabour и Nord Distribution Automobile/Arnor “SOCO”, Съдебно решение от 30 април 1998 г.

Може ли Регламент № 123/85 на Комисията от 12 декември 1984 година относно прилагането на член 85, параграф 3 от Договора за ЕИО към определени категории споразумения за разпространение и сервизно обслужване на моторни превозни средства да се тълкува в смисъл, че изключителен дилърски договор, обвързващ производител на автомобили с дилър, попада в обхвата на освобождаването по член 1 от този регламент, когато този договор:

а) не конкретизира „обективно основателните причини“, посочени в член 5, параграф 2, точка 1, букви а) и б) и член 5, параграф 3 от този регламент;

б) изключва всякаква възможност дилърът да продава нови превозни средства, различни от тези, предлагани от производителя, дори в търговски помещения, различни от тези, в които се предлагат договорните стоки, освен ако се докажат обективно основателни причини, които не са съществували към момента на сключване на договора, като тази разпоредба следва да се разглежда във връзка с тълкуването на член 3, параграф 3 и член 5, параграф 2 от регламента;

в) определя цел за продажби, според която дилърът се задължава да положи всички усилия да продаде през всяка годишна отчетна година определено количество договорни превозни средства, което, ако не е определено по споразумение между страните, се определя от производителя въз основа на негови прогнози или критерии, определени от него, и предвижда, че при неизпълнение на 90% от 7/11 от целта за продажби към 31 август на текущия отчетен период и ако „общият процент на проникване“ на договорните превозни средства на територията на концесията, оценен към 31 юли на текущия отчетен период, е с 15% до 45% — в зависимост от местоположението на територията — по-нисък от националния среден процент на проникване на договорните превозни средства, производителят може, с тримесечно или шестмесечно предизвестие, да промени територията на договора и/или да отнеме на дилъра изключителността на територията или да прекрати дилърския договор, като тези разпоредби следва да се разглеждат във връзка с тълкуването на член 4, параграф 1, точка 3, член 5, параграф 2, точка 2 и член 5, параграф 2, точка 3 от регламента?

Може ли Регламент № 1475/95 на Комисията от 28 юни 1995 година, заменящ посочения по-горе Регламент № 123/85, да се тълкува в смисъл, че изключителен дилърски договор, съдържащ клаузи от вида, посочен в първи въпрос, букви б) и в), попада в обхвата на освобождаването по член 1 от този регламент, като се има предвид съответно член 3, параграф 3 и член 4, параграф 1, точка 3 от Регламент № 1475/95 във връзка с член 5, параграф 2, точка 2, член 5, параграф 2, точка 3 и член 5, параграф 3?

Ако Регламенти № 123/85 и № 1475/95 не могат да се тълкуват в смисъл, че предоставят ползата от освобождаването, което предвиждат, на дилърски договори от вида, посочен в първите два въпроса, следва ли член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че изключителна дистрибуторска мрежа на производител на моторни превозни средства, която се основава на такива дилърски договори на територията на държава членка, попада под забраната, предвидена в тази разпоредба?