Дело C-275/96: Kuusijärvi/Riksförsäkringsverket, Съдебно решение от 11 юни 1998 г.

Приложим ли е Регламент (ЕИО) № 1408/71 към лице, което, преди регламентът да стане приложим в Швеция, се е преместило от Финландия в Швеция и е започнало работа там, но не е било в трудово правоотношение в Швеция към момента на влизането в сила на регламента в Швеция и не е пристигнало там като безработно лице след като регламентът е станал приложим в Швеция, а е пребивавало там като безработно лице след предходен период на заетост и е получавало шведско обезщетение за безработица

Тоест, може ли лице в такава ситуация да претендира, че след 1 януари 1994 г., на основание Регламент № 1408/71, е обхванато от шведското законодателство по отношение на правото на шведски социалноосигурителни обезщетения под формата на родителско обезщетение?

Ако на този въпрос се отговори утвърдително, следва да се отговори и на следните въпроси:

Следва ли член 13, параграф 2, буква (f) от Регламент № 1408/71, във връзка с член 10b от Регламент № 574/72, да се тълкува в смисъл, че не се възпрепятства държава членка да въведе изискване за пребиваване на нейната територия, за да може лице, което е прекратило трудовата си дейност там, да остане обхванато от законодателството на тази държава по отношение на парични обезщетения за майчинство?

Следва ли член 22 от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че ако лице започне да получава парични обезщетения за майчинство в компетентна държава, това лице запазва правото си, при условията, предвидени в този член, на тези парични обезщетения при преместване в друга държава членка само при условие, че съответното лице изпълнява всички разпоредби на законодателството, прилагано от компетентната държава, включително изискването за пребиваване на нейната територия, или член 22 следва да се тълкува в смисъл, че такова право съществува, докато съответното лице изпълнява всички други условия на националното законодателство на държавата, която напуска, с изключение на изискването за пребиваване?