Дело C-192/96: Beside и Besselsen/Minister van Volkshuisvesting, Ruimtelijke Ordening en Milieubeheer, Съдебно решение от 25 юни 1998 г.

Следва ли изразът „битови/общински отпадъци“, посочен под AD 160 в кехлибарения списък в приложение III към Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 година относно надзора и контрола върху превозите на отпадъци в рамките на, в и извън Европейската общност (ОВ 1993 L 30, стр. 1), изменен впоследствие, да се тълкува като включващ също така отпадъци, които по-голямата си част се състоят от твърди пластмасови отпадъци, посочени в приложение II към Регламента, но също и от различни други отпадъци, посочени в това приложение, и малко количество материали, които не са посочени в него?

Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, следва ли изразът „съхранение на материали, предназначени за подлагане на която и да е операция, посочена в това приложение“ в приложение IIB към Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците (ОВ 1975 L 194, стр. 47), изменена впоследствие, да се тълкува като обхваща не само съхранението в предприятието, в което ще се извършат другите операции, посочени в приложението, но и съхранението в очакване на транспортиране до такова предприятие, независимо дали то се намира в Общността или извън нея?

Ако на първата част от този въпрос се отговори утвърдително, какви са минималните доказателства, които трябва да са налице, за да се установи, че отпадъците действително са предназначени за оползотворяване, когато не е направено уведомление?

Ако на първия и на втория въпрос, буква а) се отговори утвърдително, следва ли от третото изречение на член 26, параграф 2 от Регламента, че в случаите, за които се отнася тази разпоредба, компетентният орган на държавата членка на местоназначение също е длъжен или поне оправомощен да предприеме това, което компетентният орган на държавата членка на изпращане е длъжен да направи съгласно първото изречение на тази разпоредба?