Дело C-50/96: Schröder, Заключение от 13 октомври 1998 г.

1. Когато служителите на непълно работно време, работещи по-малко от 18 часа седмично, са изключени чрез неутрална по отношение на пола формулировка от правото на допълнителна пенсия в рамките на схема за професионално пенсионно осигуряване и приблизително 95% от засегнатите служители са жени, представлява ли това косвена дискриминация срещу жените по смисъла на съдебната практика на Съда на Европейските общности по член 119 от Договора за ЕО?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен: обхваща ли Протоколът относно член 119 от Договора за създаване на Европейската общност (Протоколът Barber) и забраната за обратна сила, съдържаща се в него, също и случаи на косвена дискриминация срещу жените при обстоятелства като описаните в първия въпрос?
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен: има ли предимство забраната за обратна сила, съдържаща се в Протокола относно член 119 от Договора за създаване на Европейската общност (Протоколът Barber), пред германското конституционно право (член 3, параграф 1 от Основния закон), което изрично изключва забрана за обратна сила в случаи като описания в първия въпрос?
4. Представлява ли обратната сила, разрешена от германското конституционно право съгласно член 3, параграф 1 от Основния закон, в случай като описания в първия въпрос, недопустимо заобикаляне на забраната за обратна сила в Протокола относно член 119 от Договора за ЕО, когато, за разлика от правото на Общността, приложимото национално право при сравними обстоятелства, което също цели установяване на равнопоставеност в професионалните пенсионни схеми, действа с обратна сила в полза на служителите, по-специално на жените, които са обект на косвена дискриминация?
5. Ако отговорът на четвъртия въпрос е положителен: представлява ли прилагането на параграф 2, алинея 1 от Beschäftigungsförderungsgesetz (Закон за насърчаване на заетостта) от 26 април 1985 г., който допуска обратна сила до 26 април 1985 г., недопустимо заобикаляне на забраната за обратна сила, съдържаща се в Протокола относно член 119 от Договора за ЕО (Протоколът Barber)?
6. Представлява ли обратната сила, разрешена съгласно член 3, параграф 1 от Основния закон в случаи като описания в първия въпрос, нарушение на правото на Общността от гледна точка на непропорционална дискриминация срещу национални субекти като засегнатите германски предприятия или в светлината на тълкуване на националното право, съобразено с правилата на Общността или принцип на правото на Общността, и има ли предимство правото на Общността в това отношение пред националното право?
1. Дали член 119 от Договора за ЕО, Протоколът Barber № 2 и съответната съдебна практика на Съда на Европейските общности като първично право на Общността имат приоритет пред конституционното право (член 3 от Основния закон) и обикновеното право (параграф 2, алинея 1 от Beschäftigungsförderungsgesetz и общия принцип на равнопоставеност в трудовото право), действащи в Германия, с последица, че когато са изпълнени фактическите предпоставки за иск по член 119 от Договора за ЕО поради косвена дискриминация по пол във връзка с професионална пенсионна схема поради неблагоприятно третиране на работещите на непълно работно време, обезщетения могат да се претендират дори по конституционни или обикновени национални правила само при същите ограничителни условия, които се прилагат към съвпадащ иск по правото на Общността по член 119 от Договора за ЕО, така че, в отклонение от правната преценка, която иначе би се прилагала по националното право, дори на основание национални основания за иск обезщетения се дължат само за периоди на заетост след 17 май 1990 г., с изключение на служителите, които са започнали съдебни производства или са подали еквивалентен иск преди тази дата?
2. Същият ли е отговорът на предходния въпрос, ако на основание съвпадащо национално право правото на равнопоставеност вече съществува поради простата причина, че има обективно неоправдано неблагоприятно третиране поради работа на непълно работно време, без да е от значение дали има и косвена дискриминация по пол, тъй като по-голям брой жени са неблагоприятно засегнати?
1. (a) Изисква ли правото на Общността предимство на приложение или валидност (съгласно втора алинея на член 5 и член 189 от Договора за ЕО) пред националните разпоредби на държавите членки, които биха могли или биха били приложими, поради съвпадение на искове, към същата фактическа ситуация и със същата цел за подкрепа на искове за равнопоставеност в професионални пенсионни схеми, както например в Германия общият принцип на равнопоставеност в трудовото право или конкретно параграф 2, алинея 1 от Beschäftigungsförderungsgesetz (Закон за насърчаване на заетостта) от 1985 г.?
(b) В случай на такъв конфликт, когато правото на Общността предоставя обезщетения по професионални пенсионни схеми само ако и доколкото те се отнасят за периоди на заетост след 17 май 1990 г., докато националните разпоредби уреждат същата фактическа ситуация по различен начин, като не изключват обратна сила, прилага ли се предимството на правото на Общността по принцип?
(c) Съществува ли такова предимство само ако икономическата цел на член 119 от Договора за ЕО, която съществува наред със социалната цел, а именно създаването на равни конкурентни възможности, е конкретно засегната?
2. Изисква ли поне принципът на правото на Общността, че националното право трябва да се тълкува в съответствие с правото на ЕО, националните разпоредби относно равнопоставеността по отношение на обезщетенията, изплащани по професионални пенсионни схеми, да се тълкуват и прилагат в съответствие с изискванията и ограниченията (забрана за обратна сила) на правото на Общността?