Дело C-234/96: Vick, Заключение от 13 октомври 1998 г.

1. Представлява ли изключването на работещи на непълно работно време с по-малко от 18 работни часа седмично от допълнително осигуряване в рамките на предприятие пенсионна система косвена дискриминация на жените по смисъла на съдебната практика на Европейския съд относно член 119 от Договора за ЕИО, когато около 95% от засегнатите от изключването работници са жени?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен: Обхваща ли Протоколът към член 119 от Договора за създаване на Европейската общност (т.нар. Барбър-протокол) и съдържащата се в него забрана за обратно действие и случая на косвена дискриминация на жените при обстоятелства като описаните в първия въпрос?
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен: Има ли забраната за обратно действие, предвидена в Протокола към член 119 от Договора за създаване на Европейската общност (т.нар. Барбър-протокол), предимство пред германското конституционно право (член 3, алинея 1 от Основния закон), което изключва забрана за обратно действие в случая, описан в първия въпрос?
4. Представлява ли допустимото по член 3, алинея 1 от Основния закон обратно действие при обстоятелства като описаните в първия въпрос недопустимо заобикаляне на забраната за обратно действие, предвидена в Протокола към член 119 от Договора за ЕИО, когато националното право при същите обстоятелства, също с цел осигуряване на равнопоставеност при предприятие пенсионни системи, за разлика от правото на Общността води до обратно действие в полза на работниците, по-специално на косвено дискриминираните жени?
5. Ако отговорът на четвъртия въпрос е положителен, представлява ли прилагането на разпоредбата на § 2, алинея 1 от Закона за насърчаване на заетостта от 26 април 1985 г., която би позволила обратно действие до 26 април 1985 г., недопустимо заобикаляне на забраната за обратно действие, предвидена в Протокола към член 119 от Договора за ЕИО (Барбър-протокол)?
6. Представлява ли допустимото по член 3, алинея 1 от Основния закон обратно действие при обстоятелства като описаните в първия въпрос нарушение на правото на Общността от гледна точка на непропорционална дискриминация на засегнатите германски предприятия, съобразно тълкуване на националното право в съответствие с правото на Общността или друг общ принцип на правото на Общността, и има ли правото на Общността в това отношение предимство пред националното право?
1. Имат ли член 119 от Договора за ЕИО, Барбър-протокол № 2 и съответната съдебна практика на Европейския съд като първично право на Общността предимство пред действащото в Германия конституционно право (член 3 от Основния закон) и обикновеното право (§ 2, алинея 1 от Закона за насърчаване на заетостта, общият трудовоправен принцип за равнопоставеност), с последица, че при наличие на фактическите предпоставки за иск по член 119 от Договора за ЕИО поради косвена дискриминация по пол при предприятие пенсионно осигуряване чрез неблагоприятно третиране поради работа на непълно работно време, обезщетения могат да се претендират и на основание националните конституционни или обикновени норми само при същите ограничителни условия, каквито важат за конкуриращото се с тях право на Общността по член 119 от Договора за ЕИО, така че, за разлика от обичайното по националното право правно положение, и на основание националните правни основания обезщетения се дължат само за периоди на заетост след 17 май 1990 г., с изключение на предвиденото за работници, които преди този момент са завели иск или са подали съответно правно средство?
2. Важи ли това и когато по конкуриращото се национално основание правото на равнопоставеност съществува вече само поради неоснователно неблагоприятно третиране поради работа на непълно работно време, без да е необходимо допълнително да е налице косвена дискриминация по пол поради по-голям брой засегнати жени?
1. а) Изисква ли правото на Общността предимство при прилагане или действие (съгласно член 5, алинея 2 и член 189 от Договора за ЕИО) пред националните разпоредби на държавите членки, които при конкуренция на искове също биха могли или биха се прилагали към същия фактически състав с цел подкрепа на искането за равнопоставеност при предприятие пенсионни системи, като например в Германия – общият трудовоправен принцип за равнопоставеност или – специално – § 2, алинея 1 от Закона за насърчаване на заетостта от 1985 г.?
б) Важи ли предимството на правото на Общността в такъв случай на колизия, при който правото на Общността предоставя обезщетения от предприятие пенсионни системи само доколкото и докато те се отнасят за периоди на заетост след 17 май 1990 г., докато националните норми уреждат същия фактически състав по различен начин, като не изключват обратно действие, по принцип?
в) Съществува ли такова предимство само когато освен социалната цел на член 119 от Договора за ЕИО – създаване на равни конкурентни условия – е конкретно засегната?
2. Налага ли поне принципът на тълкуване на националното право в съответствие с правото на Общността, който е част от правото на Общността, националните разпоредби относно равнопоставеността при обезщетения от предприятие пенсионни системи да се тълкуват и прилагат в съответствие с изискванията и ограниченията (забрана за обратно действие) на правото на Общността?