Дело C-275/97: DE + ES Bauunternehmung, Заключение от 26 ноември 1998 г.

1. Съвместимо ли е с правилата за счетоводство, установени с Четвъртата директива на Съвета (78/660/ЕИО) от 25 юли 1978 г. относно годишните счетоводни отчети (ОВ 1978 L 222, стр. 11), съгласно които: - годишните счетоводни отчети трябва да дават вярна и точна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и печалбата или загубата на дружеството (член 2, параграф 3); - провизиите са предназначени да покриват загуби или дългове, чиято същност е ясно определена и които към датата на баланса е вероятно да бъдат понесени или със сигурност ще бъдат понесени, но са несигурни по отношение на размера или датата, на която ще възникнат (член 20, параграф 1); - провизиите не трябва да се използват за коригиране на стойността на активите (член 20, параграф 3); - трябва да се вземат предвид всички предвидими пасиви и потенциални загуби, възникнали през отчетната финансова година или през предходна, дори ако такива пасиви или загуби станат явни само между датата на баланса и датата на неговото изготвяне (член 31, параграф 1, буква в), подточка bb)); - компонентите на активите и пасивите трябва да се оценяват поотделно (член 31, параграф 1, буква е)); - провизиите не трябва да надвишават необходимите суми (първа алинея на член 42), за строително предприятие, което използва подизпълнители в допълнение към собствените си служители за изпълнение на договорите си, да не прави индивидуална провизия, отчитайки индивидуалните гаранционни рискове, присъщи на конкретни договори, за гаранционни пасиви, които не възникват до след датата на баланса, а да прави глобална провизия, като фиксиран процент от оборота, подлежащ на гаранции?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително: При какви предварителни условия, съгласно какви критерии за оценка и до какъв процент, въз основа, ако е необходимо, на оценка от самото предприятие, може да бъде направена такава глобална провизия, като се вземат предвид и евентуалните ограничени права на регрес срещу предприятието, собствените служители и подизпълнителите, и в случай на съмнение относно необходимата сума на провизията, кой носи неблагоприятните последици от това, че въпросът не подлежи на доказване?