Дело C-338/97: Pelzl и др., Заключение от 18 март 1999 г.

Пречи ли член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане (77/388/ЕИО) на поддържането в сила на данък, който се дължи в една федерална провинция на държава членка на Европейските общности:
- за всяка календарна година от всички предприятия, които пряко или косвено са ангажирани с туризма и имат седалище или място на стопанска дейност в определени точно определени райони, като сборът от тези райони обхваща почти цялата територия на федералната провинция, и
- чийто размер е по същество пропорционален на оборота, реализиран от предприятието главно в тази федерална провинция в рамките на календарната година, но при който ставката на вноската варира в зависимост от интензивността на туризма в този район и степента на полза, която законодателят счита, че съответният стопански сектор (професионална група) извлича от туризма, и
където не е предвидено приспадане на данъка върху входящите доставки?

Трябва ли член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота (77/388/ЕИО) да се тълкува по отношение на израза „характеризиращи се като данъци върху оборота“ като изключващ налагането от държава членка на туристическа такса (вноска) върху търговците, която има следните характеристики:
- дължи се от търговци с пряк или косвен интерес в туристическата индустрия и следователно от голям брой, но не всички търговци;
- постъпва в местна туристическа асоциация за финансиране на развитието на туристическата индустрия или във фонд, който се използва за целия регион (провинция);
- основата за облагане е годишният оборот с определени изключения, по-специално оборот, свързан с услуги за клиенти, чието място на пребиваване (седалище) е извън обхвата на законодателството, доколкото услугите не са за предприятие, разположено в обхвата на законодателството (федерална провинция на държава членка, съставена от федерални провинции) и не са услуги за крайни клиенти, както и оборот, свързан с други услуги, доколкото те не се предоставят изключително или главно в обхвата на законодателството (федералната провинция на държавата членка);
- размерът на вноската варира според ползата, която законодателят счита, че съответният сектор извлича от туризма;
- размерът на вноската е по-висок в туристическите райони, отколкото в други, и
- не е предвидено приспадане на данъка върху входящите доставки?

Пречи ли член 33, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане (77/388/ЕИО) на поддържането в сила на данък, който се дължи в една федерална провинция на държава членка на Европейските общности за всяка календарна година от всички предприятия, които пряко или косвено са ангажирани с туризма и имат седалище или място на стопанска дейност в тази федерална провинция, и чийто размер е по същество пропорционален на оборота, реализиран от предприятието в тази федерална провинция през референтната календарна година, но при който ставката на вноската варира според степента на полза, която законодателят счита, че съответният стопански сектор (професионална група) извлича от туризма, и където не е предвидено приспадане на данъка върху входящите доставки?