Дело C-48/98: Söhl & Söhlke, Заключение от 29 април 1999 г.

1. Съдържа ли член 859 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година, с който се определят разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Общността („регламентът за прилагане“), валидно установен и изчерпателен набор от правила относно нарушенията по смисъла на член 204, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година за създаване на Митническия кодекс на Общността („Митническият кодекс“), които „нямат съществено влияние върху правилното функциониране на временния склад или на съответната митническа процедура“?
2. Ако на първия въпрос следва да се отговори утвърдително:
(а) Когато е подадено своевременно заявление за удължаване на срока, посочен в член 859, параграф 1 от регламента за прилагане, възпрепятстван ли е националният съд да разглежда служебно критериите за предоставяне на такова удължаване, когато то е било отказано с вече необжалваемо решение на митническия орган?
(б) Допустимо ли е заявление за удължаване да се отнася не до индивидуално изброени декларации, а глобално до всички декларации, които трябва да бъдат подадени в определен период (в случая няколко месеца), когато като основание се посочват специални проблеми, съществували през този период в предприятието на заявителя (например внезапно заболяване или отсъствие на служители, въвеждане на нови служители, проблеми с прилагането на разработена за целите на митническите формалности система за обработка на данни или, при външна обработка, прекомерна работа по подготовката на атрибуции, които всъщност е трябвало да бъдат подготвени от митническите органи), без да е налице явна небрежност по смисъла на втората алинея на член 859 от регламента за прилагане?
3. Ако на първия въпрос следва да се отговори отрицателно:
Следва ли да се приеме, че многобройните случаи на неспазване на задължението за своевременно определяне на митническо одобрено предназначение или употреба на стоките, представени пред митницата, следва да се считат за „нямащи съществено влияние върху правилното функциониране на временния склад или на съответната митническа процедура“, когато такова предназначение или употреба е определено след изтичане на срока и удължаване на срока не би било оправдано по член 49, параграф 2 от Митническия кодекс?
4. Ако на въпрос 2(б) или на въпрос 3 следва да се отговори отрицателно:
Приложим ли е член 900, параграф 1, буква о) от регламента за прилагане, въведен с член 1, точка 29 от Регламент (ЕО) № 3254/94 на Комисията от 19 декември 1994 година, относно допустимостта за преференциални ставки или общностно третиране, и за предоставянето на други форми на преференциално тарифно третиране?
5. Ако на въпрос 4 следва да се отговори отрицателно:
Когато е предявено искане за възстановяване, длъжни ли са митническите органи и съдилищата да проверяват служебно дали са изпълнени всички релевантни критерии за възстановяване, дори когато ищецът изрично основава искането си за възстановяване само на едно правно основание, което налага при обстоятелства като тези в настоящия случай да се провери дали са изпълнени условията, предвидени във втората алинея на член 239, параграф 1 от Митническия кодекс във връзка с първото изречение на член 905, параграф 1 от регламента за прилагане, по отношение на декларации за допускане за свободно обращение, при които са представени валидни сертификати за движение по образец EUR.1 или сертификати за произход по образец А, и когато съществува възможност за пълно или частично освобождаване от вносни мита на стоки, които са реимпортирани след външна обработка (диференциално митническо оформяне) или върнати стоки след ремонт?
6. Когато са изпълнени критериите за възстановяване, предвидени в член 900, параграф 1, буква о) от регламента за прилагане, може ли обичайно да се приеме, че съответното лице не е действало с измамно намерение или по начин, който е явно небрежен?
7. Ако на въпрос 6 и/или на въпрос 4 следва да се отговори отрицателно:
Следва ли понятието „явна небрежност“ във втората алинея на член 239, параграф 1 от Митническия кодекс да се определя според обективни и/или субективни критерии и има ли същото значение като понятието „явна небрежност“ във втората алинея на член 859 от регламента за прилагане и понятието „очевидна небрежност“ в член 212а

Може ли да се приеме, че не е налице „явна небрежност“ по смисъла на член 239 от Митническия кодекс, когато вносни митнически задължения са възникнали по член 204, параграф 1, буква а), тъй като по причини като посочените за пример във въпрос 2(б) е налице неспазване в продължение на много месеци на срока, предвиден в член 49, параграф 1 от Митническия кодекс, и не са съществували обстоятелства, оправдаващи удължаване на срока, поради което е налице и явна небрежност по втората алинея на член 859 от регламента за прилагане?