Дело C-233/98: Lensing & Brockhausen, Заключение от 1 юли 1999 г.

1. Следва ли член 36, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕИО) № 222/77 във връзка с член 11а, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1062/87 да се тълкува в смисъл, че държавата членка на изпращане е компетентна да събира дължимите при внос вземания само ако в случай на непредставяне на пратката пред митническото учреждение по местоназначение на главния задължен субект предварително е предоставен тримесечният срок, предвиден в член 11а, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 1062/87, и този субект не е представил доказателството, предвидено в същата разпоредба?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително: Следва ли член 36, параграф 3, трета алинея от Регламент (ЕИО) № 222/77 да се тълкува в смисъл, че той се прилага и в случай, когато митническо учреждение на държавата членка на изпращане е събрало дължимите върху стоките, подложени на транзитна процедура, вземания без да е предоставило на главния задължен субект срок съгласно член 11а, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 1062/87, с последица, че държавата членка на изпращане може да възстанови неправомерно определените и събрани вземания само ако се докаже, че държавата членка, в която действително е извършено нарушението, е събрала тези вземания

Следва ли, ако е приложимо, да се прави разлика между вземанията, събрани като собствени приходи на Общността, и другите (национални) вземания?